Много почитани български творци свързват живота и делата си с Варна. Някои са родени в морския град и до края на дните си не го напускат. Други тръгват по широкия път и от време на време се връщат, за да подишат роден въздух. Има и такива, които го напускат и рядко се завръщат. Росен Донев е от първата група. Роден е във Варна на 26 септември 1953 г., живее до ден-днешен в къщата на дядо си, която е строена около 1930 г. Обича да пътува. И пътува. Почти всяка година тръгва нанякъде, за да снима и да открива самостоятелни изложби - в Германия, Великобритания, Люксембург, Литва... И се връща.
Първите снимки направих в кръжока по фотография в училище "Максим Горки", спомня си Росен Донев.
Исках да ставам художник
Даже след като завърших гимназия, кандидатствах в художествената академия, но не ме приеха.
Нещата придобиват по-ясни очертания, когато е в казармата в школата за запасни офицери в Плевен. Обявяват конкурс за фотограф на школата. Той се явява. Издържа го. И от искрата пламва огън. Имам и техническо мислене. А фотографията съчетава две неща - усет за визията на нещата и работа с техниката. Тогава реших, че фотоизкуството ще ми е професия. Обичам я и изобщо не си представям, че мога да работя нещо друго, признава събеседникът ми.
Годината е 1975-а. Тя е важна за него, защото е начало на професионалната му кариера. Постъпва на работа в тогавашния фотоархив. На следващата година вече е във в. "Полет". 6 - 7 години посвещава на фоторепортерството. След това минава на свободна практика. Една-две години снима за варненските музеи. После работи в списание "Морски свят" от основаването до закриването му в началото на 90-те години.
Между репортерството - предишната му работа, и артфотографията, която прави в момента, има голяма разлика. Това са два типа на правене на снимки, уточнява Росен Донев. Случвало се е много пъти, докато снимам, полицията да ми отнема лентата или пък да ме арестува, но всичко се е оправяло, спомня си той за времето, когато репортерства. Не репортерството обаче е неговата страст. Артистичната фотография - това му харесва, а и това умее да прави по забележителен начин. Доказателства? Известността и признанието на гилдията у нас, а и в странство; отличията, сред които награда "Варна". Отдавна не снимам, за да получавам награди, признава събеседникът ми. Когато бях по-млад, се вълнувах от тези неща, но сега не ме интересуват. А дали съм прославен, или не, и това не занимава мислите ми. Правя нещата, които на мен ми харесват. Жалкото е, че с това човек не може да издържа себе си и семейството си. Заговаряме за
магията на изкуството
Докато снимам, не мисля за такива работи. Разбирам неговата сила, когато разглеждам старите снимки. От около петнадесетина години ме интересуват снимките от началото на ХХ столетие. На пръв поглед те са обикновени, за ширпотреба - хората са се снимали на маса, на погребение, при раждане, на сватба. Но след години тези снимки напускат времето си и се превръщат в художествени призведения, разсъждава майсторът фотограф. Даже си представям как ще изглеждат снимките, които не правим, а трябва да правим всеки ден, след 50, 100 години. Сега съжалявам, че навремето съм пропуснал да го сторя. Много пъти ми се е налагало да повторя една снимка при една и съща обстановка. Никога не се получава същата.
Да тръгне назад по следите на времето, но и да улавя нещата такива, каквито са днес, това е идеята, която го отвежда в Стефан Стамболово, Великотърновско. Между първото и последното ми отиване в това село минаха 7 - 8 години. Нещата, които тогава снимах, са вече руини, а много от неговите жители - все възрастни хора, не са сред живите. Навремето намерихме около 200 плаки от 20 - 30-те години на ХХ век, когато Стефан Стамболово е било в апогея си, животът е кипял. Стори ми се изключително интересно. Затова започнах да снимам всичко, което привлича погледа ми - за да го запазя за друго време.
От няколко години в Стефан Стамболово живее големият български художник Милко Божков. Събират се при него приятели от цялата страна и работят заедно. При първото си посещение Росен Донев обикаля из селото и иска да снима жителите му. Но тъй като не го познават, те не се съгласяват. На третия ден най-смелата баба - бяха три възрастни жени, седнали на една пейка, ме спира. А аз съм с фотоапарата и статива, спомня си събеседникът ми. Абе, ти какво ходиш с тази пушка цял ден из селото, казва ми тя.
Взели статива ми за пушка
След това станахме приятели. Дори познават повече мен, отколкото Милко Божков, който стои само в ателието си.
За всичко видяно и преживяно във великотърновското село Росен Донев разказа м.г. в навечерието на своята 50-годишнина в съвместна изложба с Милко Божков. Сега, в края на юбилея си той показва в галерия "Ави" колекция, посветена на Швеция.
Любовта му към музиката, към джаза го подтиква да посети страната. Повечето от музикантите, които обичам да слушам, са от Норвегия, Швеция - от Севера. Исках да усетя някак си музиката чрез фотообектива, да се докосна до това, за което тя разказва. Българинът е сред малцината, които, макар и да е забранено, снимат джаз легендата Майлс Дейвис (1926 - 1991 г.) по време на концерт в Лондон месец преди да почине. Не се стърпях и го снех. Бях в ложа над сцената. Нямаше как да не го снимам, усмихва се събеседникът ми. Снима и Ян Гарбарек, и други големи джазмени на нашето време. Уважавам това, което те правят, и се стремя да пресъздам образа им такъв, какъвто го виждам. Когато снимам, следвам чувствата си. И си мисля, че съм един щастлив човек, на когото работата му е и хоби, разсъждава събеседникът ми.
Хиляди ленти има. Колко са точно, не знае. Знае обаче, че човек не може да осъществи всичките си мечти - животът минава много бързо и няма време за губене. Затова снима непрекъснато. Годините са го променили, убеден е той. Днес съм по-разумен. Преди за много неща не съм се замислял. Сега съм убеден, че хората трябва да бъдат оставени да живеят така, както искат. Според него човек се ражда с чувство за красота, което по думите му е божествено нещо, и с годините го усъвършенства. В това отношение няма българи, няма индийци, няма таджикистанци - всички хора по света са едни и същи. Надявам се добрите да са повече. Но лошите са по-напористи и ние само за тях говорим. Като ходя по селата, виждам колко много са хората с достойнство, но те остават никому неизвестни. Дразнят го самонадеяните, които смятат, че тяхната гледна точка е единствено вярната. Никого не мрази - да мразиш, значи, че слизаш едно стъпало по-ниско, убеден е той. Вярва, че в приятелството има нещо божествено. Не би могъл да си представи своя живот без приятелите.
Портретите и пейзажите с руини са последната страст на художника фотограф. Според мен една снимка може да се направи така, че да личи целият живот на човека. Как да стане - най-вече това ме интересува, признава той. Колко простичко звучи, а колко необикновено и вълнуващо изглежда всичко, което създава. А е така, защото сме усетили магията на изкуството.
Олга Боева, септември 2004 година
в. Черно море
РОСЕН ДОНЕВ - професионален фотограф
От 1975 г., след завършване на специализирано фотографско образование работи като фотожурналист във вестник “Полет”, кореспондент на “София прес”, фотограф в Историко-художествения музей - Варна, фотограф в списание “Морски свят”, сътрудник в издателство “Галактика”.
От 1992 г. е свободен фотограф с работа в областта на журналистическата и рекламната фотография.
САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ
1997 - Варна, “Галерия 8”
1997 - София, галерия “Александър”
1996 - Варна, “Галерия 8”
1992 - Германия, Есен
1991 - Великобритания, Лондон
1990 - Варна, Градски художествен музeй
1988 - Германия, Есен
1986 - Варна
1986 - Стара Загора
1985 - Германия, Есен
1984 - Холандия, Дордрехт
1982 - Литва, Вилнюс
1980 - Пловдив
1980 - София
1978 - Варна
ГРУПОВИ ИЗЛОЖБИ
1998 - Варна, “Галерия 8”
1998 - Бургас, галерия “Неси”
1998 - Варна, галерия ”Артин”
1997 - Германия, Франкфурт, галерия “Титан”
1997 - Пловдив, галерия “Ромфея”
1997 - София, галерия “Шипка” 6
1997 - София, галерия “Ирида”
1997 - Варна, “Салон на фотографията”, Художествен музей
1996 - София, “Портретът в българската фотография”, галерия “Средец”
1996 - Смолян, Градска художествена галерия
1995 - София, галерия “Средец”
1995 - Варна, Градска художествена галерия
1991 - София, Биенале на фотографията
1989 - София, Биенале на фотографията
1988 - Варна, галерия “Ленин”
1987 - София, Биенале на фотографията
1985 - София, Биенале на фотографията
1984 - Югославия, Биенале на фотографията
1983 - София, Биенале на фотографията
1983 - Бургас
1981 - София, Биенале на фотографията
