|
|
|
|
Александру Томеску
Един мъж. Една цигулка. Тези две понятия са достатъчни да създадат цяла Вселена. А когато човекът е Александру Томеску, а цигулката е „Страдивариус“, новородената Вселена е завладяна /от същества, изградени/ от звуков колорит и плътност, предназначени да омагюсат публиката.
Александру Томеску се оказа способен да овладее всяка музикална форма, особено след проекта „Паганини - ангел или демон?”, повратна точка в кариерата му. Това е моментът, когато виолончелистът преоткрива своята идентичност и води до радикална промяна в пътя, по който Александру Томеску е няколко години по-рано, момент, предопределен да промени възприятието за класическа музика в Румъния. След като завършва обучението си в Швейцария при Тибор Варга и САЩ при Едуард Шмидер, Александру се завръща в родната си страна и поема мисията да покаже, че класическата музика е средство за хармония между хората, свят, отворен за всички и всеки заслужава шанса да проникне в него и да го проучи.
След една изключително успешна кариера на сцените на Театър Шанз-Елизе – Париж, Карнеги Хол - Ню Йорк, Metropolitan Arts Centre - Токио, под палката на диригенти като Валери Гергиев, Курт Мазур, Кристоф Ешенбах, Александру се връща в Румъния, където организира национални турнета за класическа музика, реализирани изключително с подкрепата на частни фондове. Той осъзнава, че неконвенционалното, разбирано като съчетание на професионализъм и иновация е ключът за достъп до широката публика. Така той се превърща в главния герой на няколко пионерски събития в света на класическата музика в Румъния – свири на своя „Срадивариус“ в метростанция, за да докаже, че хората имат ухо и усет към качествена музика; свири в гората, за да изрази позицията си относно ирационалната експлоатация на румънската природа. Свири пред къща в руини, за да спре разрушаването на сградите от националното културно наследство на Румъния. Свири, за да набира средства, предназначени за Румънската асоциация за слепи или за подпомогне глухи деца да получат помощни слухови апарати. Той е сред първите румънски творци, които поеха мисия да пренесат посланието на класическата музика в градове, където няма филармонични оркестри. Името му на афиш е достатъчно, за да се продадат всички билети много преди събитието.
Александру Томеску не само концертира пред своята публиката си, но и е в непрекъснат интензивен диалог с нея – на сцената, обяснявайки какво свири, или в телевизионни и радио интервюта. Дали гласът му звучи от специализирани радиопрограми или в предавания от общ характер, дали мислите му се появяват в издания за култура или в лъскавата лайф-стайл преса, той навсякъде обяснява какво е да бъдеш творец в Румъния през ХХІ век, което подхранва неговото вдъхновение и защо класическата музика трябва да има своя шанс.
Когато през ноември 2007 г., получава цигулката Stradivarius Elder-Voicu, той обещава да направи така, че звукът на този прекрасен инструмент да бъде чут от огромен брой публика . След почти непрекъснати концертни турнета в Румъния и чужбина, името на музиканта и на неговия инструмент се превръщат в абсолютни синоними.
И за финал – един подходящ цитат, който въпреки че се отнася за един конкретен концерт на Александру, може да бъде пренесен към цялата му кариера: „Александру Томеску прави необичайна музика от Капричиите на Паганини, възпроизвеждайки контрасти, оставяйки всяка фраза да живее и диша. Очаквах вечер с мехурчета от шампанско. Томеску сервира уиски. „ (David Larsen – Metro Magazine, Нова Зеландия).
|
|
|
