Търсене в архива

Раздел:


Текст за търсене:








Анатолий Вапиров

Анатолий Вапиров (1947) е не само известен джазов музикант, но и композитор със значително творчество, съчетаващо звучностите на различни по своето историческо развитие ансамбли. От друга страна неговото неординерно музикално мислене се отличава с интерес към малко познати материи, считани доскоро за екзотични, сред които и от български фолклорни източници. През 1977 година Анатолий Вапиров предлага в Ленинград и Новосибирск своето първо по-мащабно произведение ”Славянска мистерия” за джаз квартет, мецосопран и мъжки хор. Три години по-късно следва посветената на Албан Берг творба “Линии на съдбата” за струнен квартет и саксофон. През 1981 г. той създава и предлага на публиката алеаторната си творба “Четирите лика на времето” за саксофон и малък камерен оркестър. По-нататък могат да се изброят многочастните “Огледалото на паметта”, “Духът на Огдън” по мотиви от сибирския фолклор, “Макбет” – десет джазови сцени по Шекспир и др. Произведенията на Анатолий Вапиров се записват и издават на LP и CD (80), а някои от тях служат като повод за създаване на интересни музикално-документални филми.

Установил се окончателно в България, във Варна, Анатолий Вапиров продължава тази линия в своето композиторско творчество. Нещо повече – той окончателно я развива по посока на симфоничния оркестър, обогатявайки неговата традиционна звучност с инструменти и идиоматика от фолклора и джаза, ползвайки добре познатите му и овладяни съвременни композиторски техники. Което го прави уникален в съвременната ни музикална култура и навярно единственият, съчетаващ в равна степен творческо-изпълнителската си практика в джаза с писането на по-разгънати собствени произведения. Тази посока за интегриране на разнообразен музикален материал и различни ансамблови звучности, за добре балансирано включване на импровизационната практика в предварително и строго изградената музикална структура ражда все нови и нови заглавия. Те се радват на заслужен интерес от страна на българските диригенти и оркестри, които ги изпълняват било в редовния си концертен сезон (Варна, Пловдив, София, Русе и др.), било във фестивални програми и специализираните прегледи “Нова българска музика” на Съюза на композиторите в България.

Сред по-крупните му произведения, изпълнявани и познати у нас, са : Кантата по „Приказка за стълбата” от Смирненски, Кончерто гросо за симфоничен оркестър и джаз квартет, Метаморфози за симфоничен оркестър, Пасакалия за симфоничен оркестър, Славянски реквием за смесен хор, солисти и симфоничен оркестър, Синфониета, симфония „Лубок” за симфоничен оркестър, Ритуален танц за симфоничен оркестър, Кончертино за кларинет и камерен оркестър...Редица негови симфонични творби са изпълнени за първи път в програмите на Международния музикален фестивал „Варненско лято”.



Design by Marka Collectivе