Състав
ЛУАНДА СИКЕЙРА ДА СИЛВА, сопран (Въздухът)
ЛИДИЯ ВИНИЕС КУРТИС, мецосопран (Земята)
МАРИЯ ИНОХОСА МОНТЕНЕГРО, сопран (Водата и Аврора)
МАРИНА ПАРДО, мецосопран (Огънят)
ДОНАТО ДИ ДЖИОЯ, баритон (Времето)
АДРИАНА АЛКАЙДЕ, цигулка, концертмайстор
МАРИЯ ГОМЕС, цигулка
КАТИ ЕЛКИН, обой, ръководител на ансамбъла
ЛИКСАНИЯ ФЕРНАНДЕС, виола да гамба
КРИСНАЗОЛ ХИМЕНЕС, теорба и китара
АДРИАН ВАН ДЕР СПОЕЛ, китара
ЕСТЕБАН МАЗЕР, клавесин, ръководител на ансамбъла
СЕРГЕЙ САПРИЧЕВ, ударни
АДРИАН ШВАРЦЩАЙН, актьор
Със съдействието на Посолството на Испания в България и Фондация Ramon Llull
ПРОГРАМА:
АНТОНИО ДЕ ЛИТЕРЕС
(1673-1757)
„ЕЛЕМЕНТИТЕ” – барокова опера в италиански стил
1. Встъпление. Въздуха и Земята: 'Frondosa apacible estanzia... '
2. Дует на Земята и Въздуха: 'Moradores de estas playas... '
3. Квартет: 'Y asi le festejen... '
4. Дует на Въздуха и Земята: 'Pues reverentes aves le gorgean... '
5. Секстет 'La tierra con flores... '
6. Речитатив на Водата: 'Y al rapido sonido de mi aliento... '
7. Ариозо на Водата: 'Olmo apazible... '
8. Речитатив на Огъня: 'Mas si fuese la planta fugitiva... '
9. Ариета на Огъня: 'Fuego enzendido sea el diamante... '
10. Дует на Водата и Огъня: 'Pues soy el agua, pues soy el fuego... '
11. Речитатив и дует на Водата и Огъня: 'Y aunque no aya materia combustible... '
12. Речитатив на Въздуха: 'El Ayre soy que aliento la armonia... '
13. Ариета, соло цигулка. Въздуха: 'Surque alagueña la esfera dorada... '
14. Речитатив на Земята: 'No podra que en mis senos intrincados... '
15. Ариета на Земята: 'De flores vestida... '
16. Квартет: 'En tan triste confusion... '
17. Ариета на Аврора: 'Ay amor, que tierna se escucha la respirazion... '
18. Строфи и хор на Времето: 'Sienta la tierra... '
19. Речитатив на Огъня: 'Mas en la obscura noche... '
20. Ариета, соло цигулка. Огъня: 'Sedienta de influjos al sol ha bebido... '
21. Терцет на Въздуха, Земята и Водата: 'Iras fatales fulminan... '
22. Речитатив на Времето: 'Y aunque intente la fatiga... '
23. Ариета, с цигулка. Времето: 'Risueña el aurora... '
24. Речитатив на Земята: 'Y pues la luz del dia que amaneze... '
25. Ариета на Земята: ‘Tierra 'Rompa la tierra... '
26. Квартет: 'Y sus acordes fraganzias... '
27. Речитатив на Въздуха: 'Y pues ya se desvian los vapores... '
28. Ариета на Въздуха: 'En brazos del alva...'
29. Речитатив на Водата: 'Deydades que en el monte vipartido... '
30. Ариета на Водата: 'Suenen los clarines... '
31. Хор и строфи с китара и цигулка. Аврора: 'Dormida fatiga... '
32. Vivo. Вода, Земя, Въздух и Огън: 'El moble diamante... '
33. Квартет: 'Y pues tierra, agua y ayre... '
34. Ариозо на Въздуха и Земята: 'Flores, aves, fuentes, rios... '
35. Дует на Въздуха и Земята: 'Y a la luz que madruga... '
36. Речитатив и ариозо на Въздуха и Земята: 'Mas ya se escucha el estruendo... '
37. Квартет: 'Y assi el canto de las aves... '
38. Строфи и квартет. Въздух, Вода, Огън, Земя, Аврора, Време: 'Esfera copiosa de luz peregrina... '
Ансамбълът LE TENDRE AMOUR (Нежна любов), чието название е много популярно по времето на Луи XIV, обединява музиканти с еднаква страст и отдаденост на музиката от края на ХVII и ХVIII век. Съставът е основан в Барселона и ръководен от Кати Елкин и Естебан Мазер, но в него участват музиканти от различни части на света. В самото начало репертоарът е съставян с цел да е оригинален и приятен за публиката от всички възрасти. В последно време артистичният им интерес е насочен към камерната опера, паралелно с инструментална музика за оригиналния формат от седем музиканти.
За краткото си съществуване досега, благодарение на предприемчивите си членове, съставът Le Tendre Amour участва с различни програми във фестивали за старинна музика: на Фестивала в Sablé-sur-Sarthe, Фестивалът „Калас”, AMIA в Старасбург – Франция, в Севиля и Хуеска в Испания, в Мексико сити, в Гьор – Унгария, в Сен Пьолтен – Австрия, както и на най-престижните фестивали Styriarte в Грац – Австрия и Kissinger Winterzauber festival – Бад Кисинген в Германия, където съставът дебютира с единственото изпълнение на интермецото на Жан-Жак Русо „Le Devin du Village” („Селският чародеец”). Първият им компактдиск “Le Passage de la Mer Rouge” („Преминаването на Червено море”) е реализиран наскоро за френската фирма K617 и е единствената сбирка на френски сакрален ораториален репертоар.
Големият интерес на ансамбъла към еврейската барокова музика ги отвежда на сцени и форуми като Музея на еврейското изкуство и история в Париж, Tres Culturas Festival в Толедо, Música Sacra в Тортоса и Casa Sefarad в Мадрид, Фестивал на еврейската музика в Женева и Festival Psalm в Грац. От 2007 формацията получава статут на ансамбъл ин-резидънс към SEVIQC Brezice Festival в Словения с изпълнения на еврейската барокова музика, а през 2008 за този репертоар са удостоени с награда за най-добро изпълнение на фестивала Барокови вечери във Вараждин, Хърватска. Впоследствие поставят камерната опера „Естир” от Кристиано Джузепе Лидарти. Последната им оперна постановка е на „Слугинята господарка” („La Serva Padrona”) на Джовани Батиста Перголези в Барселона (2011). Всички тези постановки са в сътрудничество с актьора Адриан Шварцщайн. Предстоящите им проекти включват „La Foire” през 2012 и "Дон Кихот" през 2013.
За да са по-близо до автентичното звучене и неповторимата красота на музиката, те подбират старинните инструменти според репертоара.
АДРИАН ШВАРЦЩАЙН е режисьор и актьор с опит в Commedia Dell'Arte (след обучението си с Дарио Фо в Италия), в циркови спектакли и в уличния театър. Уличното театрално шоу "Камчатка" (награда Мирамиро през 2008) и операта "Ла Барка" в Reisoper в Холандия са някои от последните му успешни проекти. Удостоен е с наградата „Ернст” на фестивала "Ла Страда" (2008) и награда за най-добър директор на цирк (2010). Работил е в Оперния театър в Тел Авив в Израел, а от 2003 работил заедно с Le Tendre Amour в постановките на оперите „Естир”, „Селският чародеец”, „Слугинята господарка” и в „Елементите”.
ЛУАНДА СИКЕЙРА ДА СИЛВА (сопран) завършва Музикалната академия на Федералния университет в Рио де Жанейро. През 2000 получава стипендия от френското правителство за специализация в бароков клас пеене във Висшето училище за музика в Париж, което завършва с отличие. Печели първа награда на Международен конкурс по бароково пеене в Белгия и е финалист на Осмия Хенделов певчески конкурс в Лондон. Записва първия си диск с Le Tendre Amour през 2009.
Родена в Барселона, мецосопранът ЛИДИЯ ВИНИЕС КУРТИС свири на цигулка и притежава магистърска степен по барокова цигулка от консерваторията в Тулуза. Учи вокално майсорство в Базел. Солист е във вокален октет за ренесансова музика, работи за "Al Ayre Español", в "La Capella Reial de Catalunya", участва в музикални фестивали във Франция и Испания. През сезони 2011 и 2012 гостува по покана на две различни барокови опери в театъра във Фрайбург, Германия. С ансамбъла Le Tendre Amour участва за първи път.
Сопранът МАРИЯ ИНОХОСА МОНТЕНЕГРО завършна с отличие Училището по музика на Каталония. От 16-годишна възраст пее в десетки сарсуели и има опит с различни ансамбли за барокова музика, барокови опери, спектакли на испански и италиански автори. От 2003 е редовен участник в изявите на Le Tendre Amour.
Мецосопранът МАРИНА ПАРДО, родена в Испания, завършва с отличие Университета в Овиедо. През 1994 е избрана от Алфредо Краус да продължи обучението си във Висшето училище за музика „Кралица София” в Мадрид. Пяла е с известни диригенти като Хелмут Рилинг, Джеймс Ливайн, Рафаел Фрюбек де Бургос и др. Като член на ансамбъла Al Ayre Español участва в много от големите европейски фестивали с изпълнения на барокови сарсуели. Работи с почти всички испански оркестри, както и с оркестри в Милано, Лондон и Щутгарт. Операта "Елементите" е дебютът й с Le Tendre Amour.
Баритонът ДОНАТО ДИ ДЖИОЯ, роден в Италия учи цигулка, пиано и пеене. Дебютира в операта на Доницети, където забелязват таланта му. Пее в Триест, Торино, Генуа, Верона, Мадрид, Амстердам, Байройт и др. Носител е на първа награда на Втория международен певчески конкурс „Спонтини” в Анкона и е обявен за най-добър млад певец на сезон 1999/2000 от Вердиевия театър в Триест. Записвал е за BMG Arte Nova. С Le Tendre Amour пее от април 2012 в „Слугинята господарка” на Перголези.
АНТОНИО ДЕ ЛИТЕРЕС, въпреки скромния си произход, става най-значимият композитор на театрална музика в Испания през ХVІІІ век. На около 15-годишна възраст напуска родния си о. Майорка, за да продължи музикалното си обучение в Мадрид в Кралския певчески колеж за момчета. Там той изучава виолончело и виола да гамба. Скоро след това Литерес постъпва като водещ виолончелист в оркестъра в кралския двор, а след това и като диригент. Именно в оп. „Елементите” са очевидни сериозните познания на Литерес като изпълнител на басови инструменти, демонстрирани в подчертаната разгърнатост на басовите партии.
Бенедиктинският учен Фейджо пише за Литерес: „Антонио Литерес е първокласен композитор, единственият вероятно, който може да обедини цялото величие и сладост на древна музика с врявата и суматохата на модерното”.
Но животът и успешната професионалната реализация на Литерес се променят със смяната на монарха. Когато Филип V заема престола, той отдава предпочитание на италианските оркестранти, на италианския репертоар и съкращава драстично заплатите на музикантите. Те в отговор започват да обслужват в концертите си вкусовете на аристократите, които се оказват с далеч по-прогресивни нагласи от кралския двор. От този период са и най-важните сценични творби на Литерес.
Партитурата на „Елементите”, намерена в Националната библиотека на Мадрид, има заглавна страница, на която има и обозначение” "музикална опера в италиански стил". Посветена е вероятно за Мария Ана Синфороса, съпруга на херцога на Медина по повод на един от нейните рождени дни. За съжаление обаче липсва обозначение за времето на създаване. Традиционните елементи на испанската театрална музика - като широкото използване на високите гласове, както и смяната на две тоналности с паралелните им минорни дават известна индикация за края на ХVІІ век. А италианските влияния в речитатива и da capo-ариите свидетелстват и за началото на ХVІІІ век. Испанския художествен почерк се вижда в използването на изцяло женски гласове, но той приключва с края на ХVІІ век особено в Мадрид, Барселона и Валенсия. Умишлено се използват женските гласове за мъжки роли, каквито са например Водата и Огънят. В операта „Елементите” Литерес въвежда променлив метрум, характерните за автора полиритми и хемиоли, което я прави въздействаща и до днес. Вероятно трябва да се отбележи, че за да обозначи любимите си синкопи, Литерес използва различен вид нотация от днешната: синкопираните места отбелязва с черни ноти, а несинкопираните – с празни.
Дванадесетте арии на „Елементите”, всяка със съответните им речитативи, са разпределени в три големи блока от по четири арии. Всеки блок е рамкиран с хорови епизоди. Всеки един от шестте героя (четирите елемента, Аврора и Времето) се изявява с по две равномерно редуващи се арии. Операта съдържа осем хора, ариози, дуети и трио във формата на канон. Литерес често използва инструменталните партии в ритурнел или като отражение на гласовите партии. Хоровите номера всъщност са ансамбъл от солисти във всички възможни варианти – от дует до секстет. Композиторът отлично владее тембрите, с които разполага.
Литерес също така обръща изключително внимание на музикалната характеристика на различните герои. Например, красотата и чувствителността на Аврора се олицетворяват в красивата елегия "Ay Amor!" ("Ах, Любов!"), а след това – с красивата танцово-песенна форма вилянсико "Dormida fatiga" ("Спящата умора") в съпровод на два инструмента. Литерес придава на музиката известна описателност, например, когато Въздухът пее за тъжната песен на славея, музиката съответно се спуска хроматично, или когато Въздухът пита защо птиците не пеят, той имитира трилерите им.
Както годината на създаването на операта, така и името на либретиста са в сферата на предположенията. Счита се, че той е член на аристократичното семейство, възложило операта – а именно херцога и херцогинята на Медина, за които Литерес пише и други произведения.
Операта е напълно в духа на Барока заради излишествата и претрупаността си. Всеки един от четирите елемента разказва в съответните им арии за очакването на Аврора в средата на тъмната нощ. В песента „Ay Amor!” ("Ах, Любов!"), Аврора, последвана от Времето, обявява разсъмването. Четирите елемента се появяват отново преди Аврора да затвори цикъла на дванадесетте арии с "Dormida fatiga" ("Спящата умора"). В операта могат да се видят две ясно обособени части: едната е представянето на елементите и техния копнеж по идването на светлината и деня, а другата – е свързана с предсказването на времето. Финалната вилянсико позволява на всеки от елементите, включително и на Времето, да коментира ролите. Когато зората в крайна сметка разпуква здрача, те пеят заедно "Светлината на зараждащата се зора празнува Деня", след което произведението достига огнения си и ритмизиран финал.
