Сър Джон Тавънър в Песни по поеми на Шуон (Schuon Lieder, 2003) създава по 19 поеми на философа-метафизик Фритьоф Шуон изключително красива музика по-близка до съвременната любовна лирика, отколкото до обичайните му състояния на духовно съзерцание и молитвени въззвания. Британският композитор се самоопределя и утвърждава в стилистиката на европейския музикален минимализъм, с което очевидно е творчески родствен на Арво Пярт и духовно-музикалните му идеи. Изпитва известни влияния от Стравински и Месиан особено в ранните си опуси.
Макар че религиозната принадлежност на Тавънър е източно православна, музиката му е вдъхновена и от други духовни практики като суфизма, хиндуизма, коптското християнство и индианските традиции на Северна Америка. Първият му голям успех е през 1968 г. с кантата The Whale. Вестник The Guardian го определя като „музикалното откритие на годината”, а The Times пише за него, че е „една от най-креативните личности от своето поколение”. С времето става един от най-често изпълняваните автори с творби от различни жанрове – от вокално-оркестрови опуси до филмова музика. Името му се свързва с музиката на Song for Athene, изпълнена на погребението на принцеса Даяна. Едно от най-престижните отличия, които получава, е Рицарското звание от британската кралица през 2000 г.
Фритьоф Шуон (1907 –1998) е швейцарски философ-метафизик, вдъхновен от хиндуистката традиция на Адвайта Веданта, автор на книги на религозна и духовна тематика. Роден е в Базел, Швейцария, по-късно се премества в САЩ, където е приет от индианските племена Кроу и Сиукс.
Като последовател на суфизма заедно с Рене Генон развива Religio Perennis – доктрина, която учи, че под външните форми на всички религии има една обща същностна Истина. Автор е на многобройни метафизични творби, оценени високо от личности като Томас Стърнз Елиът и Уилям Стодхард, който го нарича „същностен космически Интелект”. Шуон е талантлив художник и поет. Въпреки че неговата проза е на високо интелектуално ниво, той е вярвал, че за да тръгнеш по пътя към Бога, е необходимо да имаш възприятията на дете. Тази идея в края на живота му намира израз в поезията, писана на майчиния му немски език. Шоун има последователи от различни религии и сред тях е познат като Шейх Иса.
Schuon Lieder е музикална композиция от 19 поеми, избрани от над 3-те хиляди поеми на Фритьоф Шуон, повечето от които датират от последните четири години на живота му. Те са мистични любовни песни, съдържащи квинтесенцията на идеите на Шуон. Всяка песен е изградена върху серия от 25 тона, музикални огледала на Божествената Любов. Музиката е екстатична и спонтанна. Всяка песен е отделена от предходната чрез един или няколко строги канона за струнен квартет, обобщаващи предходния музикален материал. Ритмичните пермутации на тибетските пеещи купи придават жречески и ритуален аспект на свещената природа на песните. В центъра на цикъла е Песен XII, в която се сумира вътрешното послание на поезията и музиката. Поемата е размисъл върху края на една нещастна любовна връзка, която прави връзката с Бога още по-силна. Творбата завършва с инструментален финал, който ни връща обратно към първата песен.
