|
|
|
|
Теодосий Спасов
Теодосий Спасов е музикант с огромен кръг почитатели по цял свят. Завършил е СМУ „Филип Кутев” в Котел и АМТИИ Пловдив. Познат е като виртуозен изпълнител на кавал, който може да изсвири стилно всяка народна мелодия. Още по-известен е със своите оригинални идеи, за осъществяването на които събира музиканти от различни жанрове. Спасов разработва собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз и класическа музика. В последните години композира за симфоничен оркестър и кавал.
Свири с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които Димитър Лавчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Анатолий Вапиров, Петър Ралчев, Стоян Янкулов-Стунджи, Ангел Димитров, Румен Тосков, Христо Йоцов, Пейо Пеев, в проекта Балканsky, в групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Г. Велес, Д. Лийбман, Енвер Измаилов, Арканхел. Заедно с диригента Кристиян Ярви и китаристите Влатко Стефановски и Мирослав Тадич участва в проекта „Балканска треска“, представен съвместно с Лондонски симфоничен оркестър, Филхармоничен оркестър Монако, MDR Orchestra Лайпциг, Симфоничен оркестър на БНР и Македонска филхармония. Освен концертните си изяви, участва в записи за филми и театрални спектакли. Работи с имена като Енио Мориконе и Карло Селиото.
През 1995 списание „Нюзуик“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа, като в рубриката „Най-доброто от Изтока“ е отбелязано: „Спасов създава нов музикален жанр.“
Носител е на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997 и 2002), Статуетката на Аполон Токсофорос (2001) за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени. Има издадени над 38 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации.
Теодосий Спасов за своята нова творба:
Концертът възникна по молбата на Илиян Илиев, един от най-добрите български кларинетисти. Познавам го още от ученик, когато свиреше в Биг бенда на Кирил Грозданов, срещахме се на джаз фестивали, а и около баща му - свирил съм много често с Конушенския оркестър, на който Никола Илиев е ръководител. И бях щастлив, когато получих покана да отида на концерт на Илиян Илиев в Карнеги хол. По това време свирех в Ню Йорк, сближихме се и между нас възникна топло приятелство. Той пожела да помисля за един концерт - и аз го мисля от 1999 г.! И ето дойде времето… Бих желал тази творба с нещо да напомня онези малки концерти на Вивалди, които се слушат лесно и очароват, и не ни натискат със своето времетраене. Музика за слушане и за радост на нас самите, и на публиката.
Харесвам стила на Вивалди, но не го копирам. Харесвам естетиката на Вивалди, понеже сме родени в един и същи ден – на 4 март. Преди известно време бях във Венеция, видях къде често се е подвизавал. В концерта не исках да има надсвирване, а да има един полет, това типично вивалдиевско пулсиране на ритъма и в щрайха. Разбира се, моята музика съдържа искри от фолклора – това, което обичам, с което съм израстнал, което съм учил. И мисля, че е хубаво да ги има винаги в музиката, която се създава тук под небето на България, на земята на България. Хубаво е тя да носи своя национален аромат. Въпреки, че ние сме атакувани от много впечатления от световен мащаб и не можем да останем безпристрастни. Защо да не включваме и онова, което ни харесва отвъд границите на България и така да преплитаме жанрове, стилове? Написал съм Двойния концерт за класически оркестър с по един духов инструмент и малко перкусии, които дават нюанс към българския ритъм по-добре.
|
|
|
